Малка мечка

Малката мечка е околополюсно съзвездие и по всяко време е на хоризонта. Почти изцяло е обгърнато от съзвездието Дракон. Само на север от него е съзвездието Жираф.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Малката мечка могат да се видят с просто око 20 звезди, но общо взето, те са много слаби. Само една от тях – Полярната звезда, е от втора звездна величина. По-ярките звезди образуват фигура, подобна на фигурата на Голямата мечка, само че е по-малка и обратно разположена. Затова и съзвездието носи името Малката мечка.

Последната звезда от опашката на Малката мечка е Полярната звезда. Това е най-близката звезда до Северния небесен полюс и поради това с просто око не може да се забележи движението й по денонощен паралел.

Малката мечка, която е съставена от малък брой звезди, видими с невъоръжено око, смътно наподобява мечка с необикновено дълга опашка. Съзвездието, заедно с Голямата мечка, формира основата на мита за Калисто. Смята се, че необикновено дългата опашка на мечката се дължи на постоянното й въртене около полюса. 

Вариант на историята, където Воловар представлява Аркас, малката мечка се счита за кучето му. Това е най-стария мит, който обяснява както дължината на опашката, така и названието на съзвездието „Малка Мечка“ (опашката на кучето) от ескимосите. 

По-рано, Малката мечка се считала просто за седем близки звезди и в митологията били отбелязани като сестри. В ранната гръцка митология, седемте звезди в Малката мечка били считани за хеспериди – дъщерите на Атлас. Заедно с другите съзвездия в зодиакалния знак на Везните, били свързани с ябълките на хесперидите, част от дванадесетте подвига на Херкулес.